Годината е 2024. Денят бе 01.08. Познатото утро. Познатите първи лъчи на слънцето. Една утвърдена традиция се случваше за пети път. Със сърца пълни с трепет и леко изморени очи два челника поеха от Златните мостове към Черни връх към 3.30 в нощната тъма. Времето бе леко прохладно. Планината бе тиха. Дишаше се леко. Бе свежо. Два часа и половина преминаха в житейски разговори, смях, глъчка. Подложихме тридесетишест годишните си крайници на тест. Камък след камък, тревичка след тревичка, крачехме напред и нагоре.Върхът беше там. Още миг и щяхме да го достигнем. Малко след 6 ч бяхме на върха. Погледите ни се насочиха към хоризонта, за да го зърнем. Него. Първото слънце на Август. Традицията бе спазена. И тази година. Макар и в намален състав.