Началото на ТД „Планинари МАШИНИ“ беше поставено в една необичайна ситуация на изолация, забрана за социализиране и безкрайно функциониране от вкъщи(2020). Нищо от познатия, градски живот не беше същото, дори разходките в парка бяха ограничени, налагани бяха глоби при нарушаването на карантината и т.н. Е, как да не „хванеш гората“?
Обичаме да се шегуваме, че сме социопати, защото намерихме себе си, своята пълноценност и призвание сред природата, в планината. Там, където ние се губим с желание, за да намерим по-силното си аз и на инат се борим с вътрешните си несигурности и страхове. Където хората се поздравяват без да се познават, помагат от сърце и оставят излишните си лекарства в горските аптечки. Защото в планината всички сме равни и няма място за личното его. Неусетно нещо неформално започна да придобива сериозност, организация и планиране. Замислихме се за това, какво можем да оставим след себе си в градивен аспект. И ето, че поговорката „Луд умора нема“ започна да описва нашето ежедневие. Считаме, че докато пълним душичките си с радости, гледки и чист балкански въздух, можем да дадем много, за да опазим планината, да развием съвестната туристическата дейност и да подобрим планинската маркировка.
От декември 2020 можем да се похвалим, че ТД „Планинари МАШИНИ“ официално беше регистрирано като сдружение с нестопанска цел. За две седмици. От упоритост, с огромно желание и хъс. Не се заблуждаваме, че ще бъде лесна задача, но с наличните “луди глави“ знаем, че ще постигнем много. Нали сме заедно : )
Сред любимите ни занимания са:
- нескончаемата позитивна енергия, добро настроение и шеги;
- физическата работа, доброволно и безвъзмездно дарена за добрата кауза – почистване на пътеки, ремонт на хижи, сглобяване на пейки и маси за почивка, горски аптечки;
- радостта от стигането на крайната цел(върха, хижата, водопада, палатката) въпреки мазолите, ластичните бинтове или препятствията;
- неспособността да пожалим себе си и да пропуснем шорткът(пряк път);
- явно не обичаме да ни е лесно, но обичаме денивелацията – колкото повече пот, толкова повече истории за хижата/палатката;
- слизането на челници, защото времето никога не е достатъчно да се насладиш;
- ходенето боси, палатки, хамаци, изгреви, залези, боровинките, малинките и подадената ръка на приятел 😉
Мирослав Найденов - Председател
Отговорник "Доброволчество и доброволчески акции";
Връзка с партньори и институции;
Даниела Китова - Член на УС;
Златко Петревски - Член на УС;
Яни Ангелов - Член на УС;
Радослав Соколов - Член на УС;